Моя позната ми изпрати покана за протест в защита на българската природа, който се състоя на 14 февруари. Шествието започна от бул. "Витоша" срещу метростанция НДК и завърши пред площад "Народно събрание". Тръгнахме с 15 мин. закъснение, но това явно е характерно за нашия манталитет - да закъсняваме. Имаше музика. Всъщност заради нея се забавихме. Но явно не е лесно да организираш протести. Бяхме, бих казал, кротки протестиращи. Повечето хора бяха млади и зрели хора. Аз вече бях поизгубил тренинг. Някога когато синята коалиция организира протестите през далечната 1997 г. ходих доста често. Но после разбрах че циганчето Костов ни излъга и спрях да ходя на политически протести. Но този протест беше по-различен. Идеята му не е да прати някой на власт и да свали друг, а да защити Иракли, Пирин и другите живописни места на майка България, които са в обсега на криминалната политическа и бизнес машина. Имаш ли шестцифрена свободна сума, можеш да газиш като прасе в градината на Темида. Когато България беше приета в ЕС като пълноправен член и започна да се прилага "Натура 2000", поне се успокоих: "Евросъюза няма позволяват да бандитите да унищожават природата ни". Но ЕС отново дигна ръце и ни остави да се оправяме с криминалната ни клика...сами. Двойният аршин, с който Брюксел мери, не ме учудва. Може да критикуват как свободата на словото бива задушавана, да ни глобяват заради неизпълнени ангажименти, но какво печели обикновения българин като мен и теб, оосвен че накрая плаща за чалгаджийското поведение на родните ни политици. Малко се отклоних от темата за протеста. Всъщност тук искам да посоча няколко важни изводи, които си направих от това събитие.

1.  Все още обществото ни не е дорасло за демокрация - това изисква не само умения и надграждане, но и опит.

2. Така и не се научихме да организираме протести. Явно домашното кресло, бизнеса, кариерата, кръчмата, домашната ракия или незнам още какво - това е по-важно, отколкото твоето бъдеще или това на децата ти. Малко хора се събират, трудно се организират протестите, така че да бъдат въвлечени повече заинтересовани хора.

3. Докато ние сме малко, те ще са много. Под "ние" разбирай обикновените хора, които плащат. Под "те" разбирай онези готованци с много пари и с много власт. Те са малцинството, което според народната поговорка: "Видели село без кучета и тръгнали без тояги". Техните тояги са слаби, но кучета или няма или не лаят. Стоят си на тихичко.

Според мен мирните средства се изчерпаха. Явно е необходимо да станем по-агресивни в действията си като протестиращи. Тогава онези отгоре ще спрат да раздават разрешителни за строеж както си преценят, да дават зелена светлина на всеки с много пари, а ще се съобразяват с нашите интереси. "Напред, на нож!" Само че не срещу турския поробител като преди повече от 100 години, а срещу нашенските чорбаджийски шмекери.

Бунтът "напред на нож" също, но това е нещо съвсем различно. Кое от двете ще правиш? И още. Приемеш ли като нормално средство за постигане на народните цели "напред на нож" приемаш и ВОСР. Което не е точно парламентаризъм. То би било приемливо за Коминтерна, но показва твой много рязък преход от СДС към БКП.

Хората са обезверели, а и аз не правя изключение. Трябва да се случи нещо радикално, защото мафиотчетата и техните политически и съдебни кукли си правят каквото решат. След като те не спазват правилата на парламентаризма, не виждам защо ние сме длъжни да бъдем толкова либерални и мирни.

Защо скачахме преди 23 г. ? Да си бяхме стояли мирно щяхме да сме по- добре от Беларус и нямаше никога да стигнем до Бойковизъм. НА ИЗБОРИТЕ ЕДИННИ СРЕЩУ ГЕРБ!

Отдавна съм стигнал до извода, че която и партия да дойде навласт, няма да реши проблемите ни. Ние сами трябвадасе обединим и да не допускаметакава наглост и безочие, каквито виждаме през последните 3-4 години